Българските медици, които лекуват и чрез словото

Д-р Иван Богоров е български възрожденец, роден в град Котел. Той е сред най-ярките ни енциклопедисти, езиковед и краен пурист, фолклорист и изявен обществен деец, вестникар и учител, търговец и индустриалец, градски и военен лекар... Трудно бихме могли да изброим всички сфери, в които Богоров е активен през живота си. Но сред най-дълбоките следи, които оставя, е тази в новобългарския книжовен език като един от неговите строители. Земният път на разказвача е белязан от стремежа да съгради благозвучен и чист език, премахвайки чуждиците от него.

Пуризъм – стремеж за изчистване на езика от излишни чужди думи.

Академикът въвежда множество български еквиваленти на гръцки и турски думи. (например: гледка вместо сеир, часовник вместо сахат, облог вместо бас, ремък вместо каиш, гвоздей вместо пирон).

Богоров съставя нови думи на базата на вече съществуващи в народния език и утвърждава тяхната употреба сред българското население. А когато не успява да намери подходящи народни слова, създава свои.

Немалка част от заменените и новосъставените думи, които той предлага, се използват и днес. Сред тях са: народен език, бележка, забележка, деец, пратеник, вестник, дъждобран, връзка, познавач, загуба, околност, приемлив, разноски, стопанин, предимство, сегашно време, татковина, правда, разум, притурка, чакалня, бащин език, честит и други.

„ Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“, Иван Вазов, 1919

Въпреки множеството влезли в книжовна употреба негови думи, не са малко и тези, които са иронично критикувани и стават повод за появата на термина „богоровщина“, с който се определя крайно и неприемливо преувеличение. Примери за такива изрази и думи са предложенията на Богоров за кибрит – драсни-пални клечица, за министър без портфейл – хумористичното достойник без носилистак и много други.

Д-р Иван Богоров – роден да бъде пръв

Иван Богоров е направил първите стъпки в редица направления, пряко свързани с българските просвета, словесност и книжовна култура.

• Определят книжовника като го баща на българския вестник, тъй като създава първия български вестник „Българский орел“ и няколко след него.
• Пръв издава сборник с български фолклор, в който събира „Български народни песни и пословици“.
• Създава първото българско списание за икономика „Журнал за наука, занаят и търговия“.
• Богоров е първият български книжовник, който поддържа изписването на думите според изговора им от народа, а не както повеляват църковнославянският или руският. Примери за това са: български вместо болгарский, тъкмо вместо токмо, мъка вместо мука, лък вместо лук, кръв вместо кров, бъден вместо будущий, ред вместо ряд.
• Създава първата българска граматика на народен новобългарски език – „Първичка българска граматика“, която е преиздавана под името "Първичка българска словница".
• Първият издаден самостоятелно художествен пътепис у нас също е дело на д-р Иван Богоров, а името му е „Няколко дена разходка по българските места“.
• Възрожденецът пръв започва борбата за чист български език и създава първото българско езиковедски ориентирано списание „Книговище за прочитание”.
• Пръв съставя и издава френско-български и българо-френски речници.
• Енциклопедистът пръв превежда романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ („Чюдесиите на Робенсина Крусо”) като по този начин въвежда романа като жанр.
• Първият издал литография с образите на цар Иван Асен и цар Иван Шишман.
• Първият издал българския герб, заимстван от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Богоров използва „царски беляз“ вместо герб.
• Твърди се, че Богоров е първият българин, когото руският император Александър ІІ приема официално.

Д-р Иван Богоров е съставител на „Академичен български речник“, на „Упътване за българский език“ и на „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“. Създава „Цариградски вестник“ и "Всеобща география за децата", автор е на книгите „Селски лекар“ и "Животът ми описан от мене", както и на "Бранилник за българския език и за народна облага".

"Да пише или да списува човек на един език, трябува да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му.", Иван Богоров, 1875 г.

И както казахме в началото, възрожденецът е активен в редица области, сред които и лèкарство, както той нарича медицината. Богоров завършва медицина в Париж. В Цариград практикува като лекар по вътрешни болести, в Пловдив като градски лекар, като лекар участва и в две войни – Сръбско-турската и Руско-турската освободителна.

Петър Хаджи Берович, по-известен като Петър Берон, е възрожденец, учен, просветител, лекар и философ.

Учи в родния си Котел, след което продължава образованието си в елитната Бейска академия в Букурещ. По това време дава частни уроци, за да се издържа. По-късно заминава за Брашов, където става личен учител в семейството на сливенски търговец, с чиято материална и морална помощ Берон издава „Буквар с различни поучения”, известен като „Рибния буквар“. Това е първата българска книга за деца, своеобразна енциклопедия, която дава знания по писане, четене, смятане и дори по естествени науки.

Хаджи Берович записва да учи философия в Германия, но след това сменя специалността с медицина. След завършването си за кратко работи като лекар в Крайова, но се отказва от лекарската професия и основава търговско дружество. То работи много добре и Петър Берон натрупва богатство. След като преустановява и търговската си дейност, вече обезпечен материално, медикът се отдава на научна работа. Той създава многотомни съчинения, твори на няколко езика.

Състоянието, което натрупва чрез търговската си дейност, му позволява не само да се издържа, но и да прави щедри дарения. Петър Берон отваря и издържа училища в страната, търси учители за тях, подпомага българи, учащи в чужбина, подкрепя и разпространява книжнината.

С наследството, което оставя след смъртта си, е построена Одринската мъжка гимназия, създаден е и фонд с неговото име в подкрепа на млади котленски таланти.

Димитър Димов е български писател и драматург, автор на пътеписи, разкази, романи и пиеси. Името му се свързва с романите „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“ – емблематични за родната литературна история произведения.

От 1964 година до смъртта си (1966 година) Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели. Много от творбите на автора са преведени на десетки езици.

Въпреки безспорното му майсторско перо, Димов не е литератор, а ветеринарен лекар с успешна научна кариера.

Като дете има разнородни интереси – много обича да чете книги, впечатлен е от естествените науки, като най-засилено е влечението му към физиката и химията. Завършва Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет, след което е ветеринарен лекар в различни градове в страната. Микробиолог е във Ветеринарна бактериологична станция, гр. Бургас, асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет, специализира хистология на нервната система в Испания, професор е по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ в София, автор е на десетки научни трудове.

Димитър Димов е ярък пример за това как изкуството и науката се преплитат в живота по невероятен начин, анализирайки... анатомията на осъдените души.

Валери Петров е любим писател на поколения българи. Името му се свързва с множество произведения за деца и възрастни, сред които:

• поемите: "На път", "Край синьото море", "Палечко";
• филмовите сценарии на "Рицар без броня" и "Първи урок";
• детската книга "Пет приказки", заради която е включен в Почетния списък на Международния съвет за детска книга (IBBY);
• произведението "Хвърчащите хора", което се превръща и в песен, изпълнена от актьора Асен Кисимов;
• и още множество стихове, поеми, приказки и повести.

Негови произведения са преведени на над 20 езика, а самият той е полиглот. Превежда шекспировото творчество, стихове за деца на Джани Родари, трагедията "Фауст" на Гьоте и други.

Малко известен факт е обаче, че писателят е лекар по образование. Той завършва медицина в Софийски университет, но избира пътя на словесното изкуство.

Георги Мишев е писател белетрист, киносценарист и редактор. По негови произведения са заснети емблематичните за родното кино „Дами канят“ и „Момчето си отива“, запечатали в съзнанието ни култовите реплики: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“, "Когато говориш с мен, ще мълчиш" и „Една боза от 6 стотинки“. Мишев е сценарист и на други филми, станали част от българската кино класика, като: „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Преброяване на дивите зайци“. По романа му „Дунав мост“ е и създаденият в края на 90-те години на XX век едноименен сериал.

Сред творчеството на автора са книгите "Мир на страха ни" и своеобразното й продължение "Мир на кумирите ни", както и множество разкази, повести, романи...

"Във всички тях Георги Мишев успява да представи образа на обикновения българин, да открие същината му, да потърси корените на неговите дела и емоции в народопсихологията ни. Показва достойнствата, но и пороците и недостатъците му. Прави го с нежно намигване, лека тъга и притеснение, но никога не приема фигурата на съдник и порицател, защото любовта му към човека е всеопрощаваща". Гергана Караилиева, журналист

Мишев е носител на няколко награди от кинофестивали, провеждани по света, на литературните награди „Пенчо Славейков“, „Иван Вазов“, „Йордан Йовков“. През 2011 година Българската филмова академия го отличава с Награда за цялостно творчество. Получава още Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ и Наградата „Стоян Михайловски“, която всяка година се присъжда на български учители с изявен принос към културата и просветата.

Причината да включим Георги Мишев в списъка с български писатели с медицинско образование е фактът, че преди да се дипломира по специалност „Журналистика“ в Софийски университет, той завършва ветеринарен техникум в град Ловеч.

Любен Станев е сценарист и автор на романи, повести и разкази. Голяма част от новелите и романите на автора са основа на киносюжети. Сред игралните филми, заснети по тях са “Мъже в командировка”, “Цар и генерал”, “Наковалня или чук” и други.

За „Цар и генерал“ и „Наковалня или чук“ Станев получава наградата „Златна роза“. Отличен е с орден „Кирил и Методий“ I степен и II степен, с орден „Народна република България“ II степен. Той е и първият лауреат на литературната награда „Димитър Димов“, носител е на наградата на Съюза на българските писатели. Произведенията му са преведени на много езици.

Станев е един от създателите и председател на Съюза на писателите лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари, член на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO).

Макар творческият път на автора да е богат, не творчеството е първият му избор, а медицината. Той завършва Медицински факултет към Пловдивски университет и има кратка практика като военен лекар.

Асен Златаров е учен, основоположник на биохимията в България, белетрист, публицист и общественик. Син е на аптекар, което повлиява и интереса му към медицината. Академичният живот на Златаров е богат и забележителен: завършва химия в Женева, Доктор по физика и химия е в университета в Гренобъл, бил е преподавател в Пловдивската мъжка гимназия, специализира хранителна и съдебна медицина в Мюнхен, доцент е по биохимия в Софийски университет, по-късно и професор. Председател на Съюза на химиците в България.

Той е автор на редица научни трудове и редактор на няколко списания за наука. Участва в множество обществени инициативи, сред тя е предложението му в училищата да бъде въведена дисциплина, която да насърчава децата към здравословно хранене.

Но интересите на Златаров не се изчерпват с това. Той е автор на стихосбирката „Според настроението. Наброски само за моите приятели”, пише литературни статии и проза, публицистика, издава и романа „В града на любовта“.

Неговото име носят множество читалища, основни и средни училища в страната, както и висше учебно заведение в гр. Бургас – Университет "Проф. д-р Асен Златаров".

Миладин Апостолов е медик, историк, академик, писател и журналист. Завършва хуманна медицина в Медицинския факултет на ВМИ – София, след което работи като санитарен лекар, епидемиолог и редактор на медицинска литература. Академичният му път преминава през асистент, доцент и професор по социална медицина. През 1984 година Апостолов става доктор на медицинските науки, от 1962 г. е преподавател в Медицински университет – София.

Автор е на учебници в областта на социалната медицина, както и на 350 монографии, студии, статии и доклади, издавани не само в България, но и в Русия, Германия, Италия, Полша и в други страни по света. Създател и ръководител на първия в България сектор по история на медицината и основател на академичното обучение по история на медицината.

Творческата биография на академика е не по-малко забележителна. Първите си стъпки по пътя на художествената литература и медицинската журналистика той прави още през 1960 година.

• Създава международното списание „Асклепий“, на което е главен редактор.
• Основател е и на специалност „Медицинска журналистика“.
• Издава редица книги, сред които "Великата княгиня Елена-Олга", „Яне Сандански“ и автобиографичният роман „В ухото на дявола“.

Миладин Апостолов членува в Съюза на българските писатели и в Съюза на българските журналисти, носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен, на най-високото държавно отличие орден „Стара Планина“ – I степен и на награда „Златно перо“, която се присъжда за принос към културата и изкуството.

Александър Карпаров започва да пише още през юношеските си години, когато публикува и първите си разкази в списания „Българска мисъл”, „Хиперион” и други. Част от неговите съчинения са: „Синьото момиче”, „Разкази за верността”, „Среща”, „Искам да бъда щастлив“.

Пише разкази и на италиански език за италиански списания за литература. Член е на Съюза на българските писатели и приятел с Елин Пелин.

Освен писател Карпаров е и учен бактериолог със забележителна научна кариера. Израснал в семейство на фармацевт, той записва медицина през 1923 г. в Бари, Италия, а продължава образованието си във Флоренция.

Завършва обучението си през 1930 г. с докторат на тема „Анатомия на мумиите от египетските пирамиди” и се завръща в България. Става асистент в катедрата по анатомия в Медицинския факултет на Софийския университет, а по-късно е бактериолог в Института за народно здраве. Професор е в Института по епидемиология и микробиология. Експерт по вирусни заболявания към СЗО (Световна здравна организация) и автор на повече от 120 научни труда в сферата на вирусологията.

Карпаров е родственик е на проф. Марин Дринов (филолог и историк, съучредител и председател на Българска академия на науките, тогава Българско книжовно дружество). Синът му д-р Александър Карпаров също е учен.

Антон Стойчев Донев е български лекар и писател сатирик, роден пред 1927 година в град София.

Десет години от живота си посвещава на медицината, като работи като лекар на различни места в България, а творческата му биография е изпълнена с фантастика. Чрез нея той създава хумористични и сатирични произведения, осмивайки своето съвремие.

Донев е автор на пиеси, разкази, новели, спектакли, фейлетони, скечове. Негови хумористични разкази и сатирични сценки са публикувани в списанията "Космос" и "Наука и техника за младежта". Той е единственият българин, публикувал в американския сборник за фантастика „Other seas, other talls“, издаван още на немски и френски език.

Автор е на сборника "Фантастичен хумор" и на книгата "Бокс, любов и други неприятности", а пиесите му "Не само животът е ценен" (драма) и "Имате ли двойник" (комедия) са поставяни на театралната сцена у нас. Драмата е написана в съавторство с Таня Масалитинова и печели награда за най-добро драматично произведение в конкурс на Министерството на просветата и културата.

Много от произведенията му са предени на английски и руски език.

Умира през 1985 година от пневмония.

Златимир Коларов е наш съвременник, автор на художествена литература, сценарист и ревматолог. Роден е в София в семейство на лекари, завършва медицина с отличие и златна значка за отличен успех и активна обществена дейност, специалист е по вътрешни болести и кардиоревматология.

Медикът е съавтор и автор на стотици научни трудове в областта на медицината, издава множество публицистични, художествени и научно-популярни книги, пише сценарии за научно-популярни, игрални и документални филми. Негови разкази са публикувани в специализирани издания за литература на френски, немски, английски, испански, италиански, гръцки, руски и други езици. Филмите му са представяни в Германия, Испания, Русия, Канада, САЩ, Япония и в още редица страни.

Част от творчеството на проф. Коларов са:

• филмите “Болестта на царете”, “Пандемията… и ние”, “Вибрации от душевността”;
• сборник разкази “Отблясъци от далечни светкавици”;
• книгата "Прах във вятъра";
• романът “Безкрайни бели полета” и много други.

Проф. Златимир Коларов д.м.н. е председател на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, заместник-секретар на Международния съюз на лекарите писатели, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Членува в Съюза на българските писатели, в Съюза на журналистите в България и в Съюза на учените в България. Член е на Комисия към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Рада Москова е автор на редица сценарии на култови за българското кино филми, пиеси и приказки за деца, стихове. Част от тях са:

• „Куче в чекмедже“ – детски игрален филм, отличен с награда на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
• „Къде отиваш, конче?“ – пиеса за деца, преведена на повече от 10 езика и поставяна по целия свят.
• "Улички бъбривки" – стихове за деца.

Москова е носител на наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти, която се присъжда за принос към културата и изкуството в България, отличена е със Специалната награда за цялостен принос в развитието на българската драматургия за куклен театър на Асоциацията на куклените театри в България АКТ–УНИМА, получава и Национална литературна награда "Дора Габе".

Благодарение на произведенията си Рада Москова е разпознаваема като драматург и писател, но по образование е медик. Тя завършва Висшия медицински институт в столицата и след дипломирането си работи като лекар в родния си град Габрово.

Тотко Найденов е наш съвременник, писател и лекар. Завършва хуманна медицина във Висш медицински институт – гр. Пловдив, а по-късно и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специалист по социална медицина и организация на здравеопазването, експерт към Столична община в Управление "Здравеопазване". Практикувал е сферата на кардиологията, бил е и спешен медик.

Д-р Найденов е създателят на почти всички български празници на лекарското съсловие. По негова инициатива от 1994 година у нас се честват Денят на фармацевта – на 24 юни и Денят на българския лекар – на 19 октомври.

В памет на д-р Стефан Черкезов и 100-те лекари, починали при изпълнение на служебния си дълг, д-р Найденов предлага 15 август за Ден на спасението. Отбелязва се от 2005 г., а Министерството на здравеопазването официализира датата през 2012 година. Така България става единствената страна в Европейския съюз, която отдава почит към своите граждани, загубили живота си, спасявайки други хора.

Чилови дни също са по идея на д-р Тотко Найденов. Те са посветени на професор Константин Чилов – виден наш клинист енциклопедист.

Д-р Найденов е сред медиците, които възстановяват Българския лекарски съюз (БЛС) и два пъти е член на Управителния съвет на Централата на Съюза и на Столична лекарска колегия. Основава Клуб „Родопско здраве“, на който е председател, създател е на няколко звания:

• „Свещено място на българската медицина“ (с него е удостоено село Славейно, родното място на проф. Константин Чилов, където традиционно се честват Чилови дни).
• „Център на българското здраве“ (получава го село Могилица).
• "Център на здравно-духовния туризъм ( удостоено е село Момчиловци).
• Званието „Град на фармацията“ (получава го град Дупница).

Медикът е член на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и на Съюза на българските писатели (СБП). Бил e редактор във в. „Здравен фронт“ и в. „Земеделско знаме“. През 1993 година основава вестник „Български лекар“ и e негов главен редактор и до днес.

Името на д-р Найденов е разпознаваемо и като автор на публицистични издания, като в голямата си част те са на лекарска или медицинска тематика.

Някои от книгите на автора са: "Аз, Лекарят", „Кратка история на медицината и лекарска етика“ „Майки сред вълци“, "Любовни лекарски истории", "Съдебните лекари разказват", „Децата, без които не можем“, „Джобен гид за любовта и секса“, "Учуден от живота", "Защо и как се самоубива българинът", „И волята е лекарство“, „Здравна азбука“.

Отличен е със златен Почетен знак I степен на Министерство на здравеопазването и със златен Почетен знак на Български лекарски съюз. Носител е на златен Почетен знак на „Мати Болгария“ и на най-високото съсловно отличие „Лекар на година“ (за 2002 година).

Калин Терзийски е един от писателите бунтари на новото време. Пише за редица печатни и онлайн издания, сред които списанията „Егоист“, „Night life“, „SAX“, „Едно“ и „Клуб М“, вестниците "Новинар", "Стандарт" и "Монитор" и онлайн платформите "Deutche Welle“, „OffNews" и други.

Бил е сценарист в телевизии и радиа. Автор е на разкази, стихотворения и романи, сред които “За ползата от ползите” (стихосбирка), “13 парчета от счупеното време” (разкази), “Войник” (роман). За произведението си "Има ли кой да ви обича" през 2011 година авторът е отличен с Награда за литература на Европейския съюз (Еuropean Union Prize for Literature – EUPL).

Въпреки че още като юноша Терзийски проявява голям интерес в областта на литературата, той записва медицина във Висшия медицински институт в София, а след завършването му специализира психиатрия. Междувременно се е занимавал с дърводелство, бил е санитар и медицинска сестра. След дипломирането си писателят работи като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Нови Искър.

През 2000 г. Калин Терзийски се разделя с благородната лекарска професия и се отдава изцяло на творческа дейност.

• Никола Фурнаджиев е български поет и преводач, който първоначално записва да учи медицина, но сменя специалността с естествените науки. Интересите му обаче отново се променят и той се насочва към философията. Завършва философия и педагогика в София. Бил е учител, библиотекар и редактор. Част от поетичните му издания са: “По пътищата ти вървях”, “Най-трудното”, “Слънце над планините” и други. Пише пътеписи, поезия за деца и съчинения. Творбите му са преведени на английски, полски, румънски, руски, френски и на други езици.
• Георги Тодоров, популярен с творческия си псевдоним Владимир Полянов, е писател и културен деец, следвал медицина в София, Грац и Мюнхен и философия във Виена. Завършва режисура във Варшава и тръгва по пътя на културата и литературата. Увлечен от театъра, той създава драми и комедии, прави драматизации по романи, занимава се с театрална режисура. Литературното му творчество е наситено с жанрово разнообразни произведения – разкази, повести, романи, фейлетони, очерци, научно-популярни статии, рецензии и други.
• Мирон Иванов – поет, сценарист, драматург и писател. Завършил е специалност „Фармация“, но се насочва към писането. Автор е на хумористични повести, комедии, сатирични разкази, създава радиопиеси, пише театрални сценарии. Произведенията му са преведени на много езици.

• Банчо Банов е писател, поет, преводач, сценарист и актьор. Завършил е медицина, но в студентските си години се ориентира към журналистиката. Бил е редактор и журналист в различни вестници, прави драматизации на класически литературни произведения, сред които “Под игото”, “Бесове” и “Чичовци”. Пише стихотворения, разкази, басни, очерци…
• Георги Нейков, творил под псевдонима Георги Свежин, е български поет и драматург, редактор и журналист с медицинско образование. Подобно на много свои колеги, той избира света на творчеството, който обогатява със стихове, включително сатирични, поеми и пиеси. Бил е директор на Националния музей за българска литература.
• Рашко Сугарев е пловдивски лекар с няколкогодишна практика, завеждал е Окръжен психиатричен кабинет, гр. Смолян. След това се отдава на творчеството. Автор е на разкази и романи, повести и новели, преводач и редактор на издателство и на пловдивския алманах “Тракия”. Някои от неговите произведения са: “Синева и сняг”, “Дунавско хоро”, “Светлината на онези дни”.
• Петър Константинов е български изкуствовед, автор на десетки романи, разкази, повести и художествена публицистика. Разработва над 200 научни труда в областта на медицината, историята и изкуството, има повече от 2000 публикации в периодичния печат. По негова инициатива се възстановява Денят на народните будители, честван на 1 ноември. Председател е на обществено-културното сдружение „Мати Болгария“. Константинов завършва Медицински университет в София, специализира вътрешни болести, ревматология и кардиология. Практикувал е като лекар към Строителни войски и Медицинска академия в София.

Сред световните автори медици са Антон Чехов, Михаил Булгаков, Сър Артър Конан Дойл, Майкъл Крайтън, Съмърсет Моъм, Франсоа Рабле, Фридрих Шилер и още много други познати и не толкова познати имена от световната литература и от медицинската история.

Гергана Караилиева е журналист с богат опит, автор и водещ на няколко публицистични и културни телевизионни предавания. Ставайки част от екипа на Фрамар Медия, тя приема професионалното предизвикателство "здравна журналистика" и му се отдава напълно. Гергана е носител на Специална награда "Зелено Перо" за 2021-а година на B2B Media. Вярва в силата на словото и споделя:

"Словото е това, което ни определя, оформя и моделира. Чрез него живеем, развиваме се, растем. Не е възможно дори да си представим живота без думите и тяхната сила и мощ. Защото те са, които ни въздигат във висините и този полет ни прави човеци. Същите тези думи, заредени със силата на духа и мисълта ни, могат не само да галят и издигат, но и да ни повлекат към бездната. Така както съзидава, словото е в състояние и да убива. Затова е толкова важно кой и как изрича словата.

Затова в дните, когато честваме българската писменост и нейните създатели, ние се прекланяме пред духовните лидери на нацията, които създадоха България чрез думите.

Словото, чрез което съществуваме и което ще остане във вечността. От времената на светите равноапостоли Кирил и Методий до днешните пазители на словото езикът ни български не спира да бъде най-яркото доказателство за силата ни и най-точният код, с който можем да бъдем разгадани."

• Валери Петров – https://trud.bg/public/images/articles/2019-04/1_Valeri-Petrov_7419183725793577715_big.jpg
• Рада Москова – http://dictionarylit-bg.eu/Рада-Стефанова-Москова
• Калин Терзийски – https://bnr.bg/vidin/post/101294732
• Александър Карпаров – https://literaturensviat.com/wp-content/uploads/2015/01/karparov.jpg
• Асен Златаров – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA_865K-1-941-3_Asen_Zlatarov.jpg
• Петър Берон – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-96K-1-9-1-Petar_Beron.jpg
• Димитър Димов – File:Димитър Димов.jpg - Wikimedia Commons
• Златимир Коларов – https://www.kolarov.bg
• Георги Мишев – http://dictionarylit-bg.eu/Георги-Мишев#author_photos-1
• Любен Станев – http://dictionarylit-bg.eu/Любен-Николов-Станев#author_photos
• Тотко Найденов – личен архив
• Антон Донев – https://www.donsky.eu/ADonev