Ракът на шийката на матката може да бъде предотвратен

Статистиката в световен мащаб

По данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) ракът на шийката на матката (РШМ) се нарежда на второ място по честота след рака на гърдата при жените между 15 и 44 години. На стария континент ежегодно над 325 300 000 жени над 15 години са в риск от РШМ. Всяка година в Европейския регион на СЗО се регистрират нови 66 000 случая, както и 30 000 смъртни случая от рак на шийката на матката. В страните от Европейския съюз те са съответно 33 000 и 15 000 случая.
Според статистиката на СЗО в  световен мащаб  РШМ  през 2018 г. е бил четвъртият най-често диагностициран рак при  жените и четвъртата причина за настъпване на смърт от онкологично заболяване при тях.  Тежестта на заболяването е по-висока в развиващите се страни, където се откриват 90% от  случаите.
Прогнозите на специалистите са, че ако не се вземат мерки, през 2040 г. броят на диагностицираните нови случаи на  РШМ ще бъде  780 000, а смъртните случаи ще достигнат  460 000. За сравнение, през 2020 г.  тези стойности са били съответно 604 000 и 342 000

Къде сме ние

В България годишно се установяват 1100-1200 нови случая на рак на шийката на матката, а 300-400 жени губят  живота си заради него.
По данни на Раковия регистър 27% от новооткритите случаи у нас са диагностицирани в стадий III и IV. Смъртността от РМШ в България е близо два пъти по-висока от средната за ЕС (9/100 000 спрямо 5/100 000). Петгодишната преживяемост в страната ни също е под средната за Европа - 55% при 63% за ЕС. В рамките на Европа България е на трето място по смъртност от РШМ след Румъния и Молдова.

За човешкия папиломен вирус и заболяванията, които предизвиква

Човешкият папиломен вирус (Human papilloma virus - HPV) причинява най-често срещаната вирусна инфекция на репродуктивната система и е сред водещите причини за полово предавани инфекции в световен мащаб.
Смята се, че над 70% от сексуално активните жени и мъже ще бъдат заразени в даден момент от живота си поне с един тип HPV. Презервативите може да не предпазват напълно от предаване на заразата. Най-често първото заразяване се случва скоро след започване на сексуалната активност. До 2 години след инфекцията обаче в 90% от случаите вирусът бива изчистен от организма.
Познати са над 200 типа HPV, идентифицирани въз основа на тяхната ДНК последователност. HPV може да предизвика различни клинични състояния, вариращи от безобидни лезии до ракови образувания.
Повечето от тези вируси причиняват брадавици по кожата на ръцете, краката и аногениталната област – това са т.нар. нискорискови HPV вируси.
Само малка част от инфекциите с определени типове HPV могат да персистират (т.е. човекът да остане трайно заразен с тях) и да прогресират до раково образувание на шийката на матката, задната част на гърлото (т. нар. орофарингеален рак, който може  да включва основата на езика и сливиците), вулвата, вагината, пениса, ануса.

Ракът на шийката на матката е най-често срещаното онкологично заболяване, свързано с HPV

Развитието на рак често отнема години, дори десетилетия, след инфекцията.
Гениталните брадавици и раковите заболявания са резултат от заразяване с  различни типове HPV. HPV 16 и HPV 18 са най-честите „високорискови“ (онкогенни, т.е. свързани с поява на раково заболяване) типове, причиняващи около 70% от всички случаи на рак на маточната шийка. Типовете HPV с „нисък риск“, най-често HPV 6 и HPV 11, са отговорни за около 90% от случаите на condylomata acuminata (генитални брадавици).
Предизвиканите от HPV и имунния отговор срещу него изменения в лигавицата на маточната шийка  може да благоприятстват инфекцията с други полово предавани агенти, включително ХИВ.
Няма начин да знаем при кого ще се развие раково заболяване или ще възникне друг медицински проблем поради инфекцията с HPV. Хората с компрометирана имунна система може да са по-малко способни да се преборят с вируса. Жените, живеещи с ХИВ, са 6 пъти по-склонни да развият рак на маточната шийка в сравнение с жените без ХИВ.

Има ли лечение за инфекцията с HPV?

Към момента не разполагаме с лечение за самия вирус. Има обаче терапевтични подходи за здравословните проблеми, които HPV може да причини, включително генитални брадавици, рецидивираща респираторна папиломатоза, предракови заболявания и ракови заболявания.
Ваксинирането срещу HPV, профилактичните прегледи и лечението на предраковите състояния (лезии) са начинът за предотвратяване на рака на маточната шийка. Той може да бъде излекуван, ако се диагностицира на ранен етап и се лекува своевременно.

Работата върху създаването на ваксината срещу HPV започва през 80-те години на миналия век. През 2006 година е лицензирана първата ваксина срещу човешкия папиломен вирус – двувалентната, а година по-късно и четиривалентната. През 2014 г. Агенцията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) даде път на деветвалентната ваксина срещу този вирус.

Три профилактични HPV ваксини са получили разрешение за употреба в Европа - двувалентна (Cervarix - предпазва от HPV 16 и 18.), четиривалентна (Gardasil,  насочена срещу типове 6,11, 16 и 18 ) и деветвалентна (Gardasil 9) ваксина, наречени така според броя на типовете HPV, срещу които действат.
Деветвалентната е единствената ваксина срещу HPV, която в момента се  разпространява в Съединените американски щати. Тя осигурява защита срещу 7 онкогенни (причиняващи рак) типа HPV (16, 18, 31, 33, 45, 52 и 58) и два типа нискорискови HPV, които причиняват повечето генитални брадавици (6 и 11). Деветвалентната ваксина е разрешена за жени и мъже на възраст от 9 до 45 години.

Каква е рутинната схема за поставяне на HPV ваксина?

Настоящите препоръки за ваксина срещу HPV се отнасят за лица на 9 и повече години до 26-годишна възраст и възрастни на 27-45 години, които може да са изложени на риск от нова HPV инфекция и да имат полза от ваксинацията.
В идеалния случай ваксината срещу HPV трябва да се приложи преди потенциално излагане на HPV чрез сексуален контакт. HPV ваксините се поставят в схема с две дози за период от шест месеца за деца и юноши на възраст от 9 до 15 години и в три дози на лица на 15 или повече години.

Двете дози трябва да бъдат разделени от 6 до 12 месеца. Минималният интервал между дозите е 5 календарни месеца.

Схема с 3 дози се препоръчва за всички, които започват серията на или след 15-ия си рожден ден и за хора с определени имунокомпрометиращи състояния (като рак, HIV инфекция или приемащи имуносупресивни лекарства). Втората доза трябва да се приложи 1 до 2 месеца след първата, а третата доза 6 месеца след първата.

• Минималният интервал между първата и втората доза ваксина е 4 седмици.
• Минималният интервал между втората и третата доза ваксина е 12 седмици.
• Минималният интервал между първата и третата доза е 5 календарни месеца.

Ако серията ваксинации бъде прекъсната, не е необходимо тя да се рестартира.
HPV ваксината се прилага вътремускулно.

Ваксината срещу HPV е създадена по рекомбинантна технология. За целта основният белтък от обвивката (капсида) на вируса (L1 на съответния тип HPV), който е отговорен за стимулирането на противовирусния имунен отговор в организма, е произведен в дрожди. По-нататък тези белтъчни молекули се самосглобяват, образувайки вирусоподобни частици. Те не могат да предизвикат заболяване, но провокират силен имунен отговор при почти всички имунизирани индивиди.
Важно е да отбележим, че докато имунният отговор (анти-HPV антитела) изграден при естествена инфекция е слаб, HPV ваксините са в състояние да предизвикат образуване на големи количества (високи титри) неутрализиращи антитела срещу белтъка L1, които са 10-10 000 пъти по-високи, отколкото по време на естествена инфекция.

Разпознаваемост на ваксините по света

През 2020 г. Световна здравна организация (СЗО) публикува стратегия за борба с рака на шийката на матката, която предвижда 90% от момичетата до 15 години да са напълно ваксинирани; 70% от жените до 35 годишна възраст да са преминали през профилактичен преглед с високоефективен тест и изследването да се повтори, когато навършат 45 години; 90% от жените със заболяване на шийката на матката да започнат лечение.
Скорошни проучвания в Обединеното кралство, една от първите страни, които въведоха ваксинацията срещу HPV, показаха, че тя е намалила предраковите лезии и рака на маточната шийка с почти 90% сред първите имунизирани групи хора.
Швеция прогнозира, че ракът на шийката на матката може да бъде елиминиран в тази страна след 5 години, което означава, че всяка година ще има по-малко от 4 нови случая на 100 000 жени.

През април 2022 г. Стратегическата консултативна група от експерти по имунизация на СЗО обяви, въз основа на преглед на доказателствата, че ваксината с една доза срещу HPV осигурява защита срещу вируса, която е сравнима със схемата с 2 дози и че страните могат да изберат да използват схема за ваксина срещу вируса с 2 или с 1 доза.

Ако човек е инфектиран с определен HPV тип и не е успял да го изчисти (т.е. човекът е постоянно заразен с него), той не може да бъде повторно заразен с него, защото вече е станало.
В случай, че вирусът е изчистен, някои, но не всички хора, ще са в по-нисък риск от повторно заразяване със същия тип. Данните показват, че жените са по-склонни от мъжете да развият имунитет след изчистване на естествена инфекция.
Предишна инфекция с конкретен тип HPV не намалява шанса за инфекция с различен тип HPV.
Не разполагаме с лабораторен тест, който да определи дали човекът има имунитет или все още е податлив на който и да е тип HPV. Повечето сексуално активни възрастни хора са били изложени на един или повече HPV типа. Целта на HPV ваксината е да предотврати инфекция с онези типове, към които човекът все още е податлив.

Поставянето на ваксина на тази възраст (11-12 години), ще осигури възможно най-добрата защита много преди началото на сексуалната активност.
Стандартна практика е хората да се ваксинират преди да бъдат изложени на инфекция, какъвто е случаят и с задължителните и препоръчителните ваксини за деца. По същия начин целта е децата да бъдат ваксинирани преди да бъдат изложени на HPV.
Проучванията върху HPV ваксината установяват, че по-младите юноши реагират по-добре на въздействието й, отколкото по-възрастните юноши и младите хора. Децата, ваксинирани на тази възраст, ще се нуждаят само от 2 дози ваксина, вместо от 3, ако ваксинацията бъде отложена за по-късно (над 15 години). Редица проучвания показват, че поставянето на HPV ваксина не стимулира децата за започнат сексуална активност в по-ранна възраст.

Да. Жена с данни за настояща или минала HPV инфекция, може да бъде ваксинирана. В този случай медицинските специалисти трябва да й обяснят, че ваксината няма да има терапевтичен ефект върху съществуващи HPV инфекции или предизвикани от вируса лезии върху лигавицата на маточната шийка. Дори жена, за която е установено, че е заразена с тип HPV, който присъства във ваксината, може да получи защита от другите типове във ваксината.

Да, ваксинираните жени трябва да посещават своя лекар и да провеждат редовни прегледи за рак на шийката на матката. Ваксината не осигурява защита срещу всички типове HPV, които причиняват рак на маточната шийка.

Да, ваксината срещу HPV се препоръчва за жени и мъже, независимо от тяхната сексуална ориентация.

Да, може.

HPV ваксината е противопоказна при хора, проявяващи свръхчувствителност към някой от компонентите на ваксината, включително дрожди.

Предпазната мярка при поставяне на ваксината срещу HPV е наличие на умерено или тежко остро заболяване със или без температура. Поставянето на ваксината в тези случаи трябва да се отложи, докато състоянието се подобри.

HPV ваксините не се препоръчват за употреба по време на бременност. Ако след започване на серията се установи, че жената е бременна, поставянето на останалите дози трябва да се отложи до завършване на бременността. Преди ваксинацията не е необходим тест за бременност. Ако по време на бременност е приложена доза ваксина, не се изисква намеса.

Натрупаните към момента данни за HPV ваксините показват, че те са безопасни.
Най-честият нежелан страничен ефект са локалните симптоми. В клинични изпитвания на 9-валентната ваксина срещу HPV са били включени повече от 15 000 доброволци. Най-честата нежелана реакция е била болка на мястото на инжектиране, която е съобщена от около 90% от ваксинираните. Други локални реакции, като зачервяване и/или подуване, са регистрирани в около 40% от случаите. Повишаване на температурата е наблюдавано по-рядко – съобщена е от около 6% от ваксинираните. Честотата и тежестта на нежеланите реакции след всяка доза 9-валента ваксина срещу HPV са сходни при момчетата и момичетата.

• https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/cervical-cancer
• https://www.nhs.uk/conditions/human-papilloma-virus-hpv/
• https://www.ecdc.europa.eu/en/human-papillomavirus/factsheet
• https://www.cdc.gov/std/hpv/stdfact-hpv.htm
• https://www.ema.europa.eu/medicines/human/referrals/human-papillomaviru…
• https://vaccine-schedule.ecdc.europa.eu/
• https://www.rzi-vt.bg/kartinki/2021/NP-RMSh-21-24.pdf
• www.cdc.gov/vaccinesafety/vaccines/hpv/hpv-safety-faqs.html.
• www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/rr6305a1.htm.
• https://www.who.int/europe/news/item/12-09-2022-the-cancer-we-can-eliminate---who-europe-urges-member-states-to-consign-cervical-cancer-to-history
• https://www.immunize.org/askexperts/experts_hpv.asp?fbclid=IwAR1ODA8slwTQI6m9D1JL-zSFAJhVaSGhVD4AS-75d-Tr1YQtRZARjmoJnwA
• Okunade KS. Human papillomavirus and cervical cancer. J Obstet Gynaecol. 2020 Jul;40(5):602-608. doi: 10.1080/01443615.2019.1634030. Epub 2019 Sep 10. Erratum in: J Obstet Gynaecol. 2020 May;40(4):590. PMID: 31500479; PMCID: PMC7062568.
• Kamolratanakul S, Pitisuttithum P. Human Papillomavirus Vaccine Efficacy and Effectiveness against Cancer. Vaccines (Basel). 2021 Nov 30;9(12):1413. doi: 10.3390/vaccines9121413. PMID: 34960159; PMCID: PMC8706722.